Горан Иванишевич без съмнение е една от най -големите звезди в историята на тениса. Първоначално той стана известен със своя пламенен нрав и силен сервис, но през 2001 г. този висок хърватин впечатли дори най-силните си критици като първото заместване, спечелило някога Уимбълдън от Големия шлем, след като беше трикратен вицешампион!
Горан е роден на 13 септември 1971 г. в хърватския град Сплит. Започва да играе тенис на 7 -годишна възраст, преминавайки към професионален на 17 -годишна възраст. През 1988 г. Иванишевич е класиран на 351 място, но две години по -късно вече е класиран на Световен номер 9. Той привлича вниманието на феновете на тениса по време на Откритото първенство на Франция през 1990 г., побеждавайки Борис Бекер в първия кръг и стигайки до четвъртфиналите.
През следващите 8 години Горан игра три финала на Уимбълдън, като всеки път не успяваше да спечели този скъп трофей от Големия шлем. През 1992 г., когато стигна до първия си финал на Уимбълдън на сингъл, той се приближи наистина, но Андре Агаси беше по -добър в пет сета. През 1994 г. Иванишевич губи още един финал в All-England Club, този път от защитния шампион Пит Сампрас в прави сетове. Въпреки това, по-късно същата година Горан достигна най-високата си кариера на сингъл на Световен номер 2. Той получи третия шанс да спечели Уимбълдън през 1998 г., като отново се изправи срещу Сампрас, но загуби в пет сета, след като беше на печеливша позиция.
По онова време изглеждаше, че няма късмет. Прибавяйки към това неговия пламенен нрав, който много пъти му създаваше проблеми на тенис корта - като разбиване на ракетите му или псуване на родния език, когато загуби точката. „Проблемът с мен е, че всеки мач играя срещу петима противници: съдия, тълпа, момчета с топка, корт и аз“, призна той.
През юни 2001 г. късметът на Горан започна да се променя. Сега той бе класиран под 125, но All-England Club реши да му даде заместващ знак. Решен да успее този път, той победи Анди Родик, Марат Сафин и се изправи срещу Тим Хенман на полуфинал. Този невероятен мач срещу „последната английска надежда“ отне три дни поради прекъсване на дъжда, но Горан спечели в 5 сета.
Последният мач срещу Патрик Рафтър се проведе в понеделник, позволявайки на хиляди хърватски и австралийски фенове да купуват билети на портата и с ентусиазъм да подкрепят любимите си играчи. В един от най-запомнящите се финали в историята на Големия шлем, 29-годишният Горан Иванишевич най-накрая спечели Уимбълдън в 14-ия си опит, побеждавайки Рафтър с 6-3, 3-6, 6-3, 2-6, 9-7. Бръсненето беше близко. Горан беше толкова нервен, че пропусна три шампионски точки, но накрая на четвъртата точка удари шампион при сервис и титлата беше негова. Емоционално изтощен, той се хвърли на тревата и се разплака, също като всички нас, които аплодирахме за него!
Честването на титлата му се състоя в родния град на Горан Сплит, където повече от 150 000 души се събраха, за да посрещнат любимия си шампион. Свалянето на тениската му след всяка победа на същата тази година на Уимбълдън се превърна в негова запазена марка, а там на крайбрежната алея на Сплит той не разочарова феновете си (особено жените)-колкото и да беше луд, той дори се съблече по гащите, хвърли дрехите си в еуфорична тълпа!
През 2004 г., три години след като спечели тази последна титла, Иванишевич се пенсионира. Той спечели общо 22 титли на ATP. Най -голямото съжаление на Горан остана, че така и не успя да стане номер едно в света. Как би могъл? Друг гениал на тениса, Пит Сампрас, беше на върха на кариерата си по това време, така че се оказа „невъзможна мисия“ за Горан.
Днес той играе на турнето на шампионите на ATP, като често участва в благотворителни мачове като този срещу Джон Макенроу, който се проведе в Дубровник през юли тази година. Лично Горан обича да прекарва времето си със съпругата си, бившия модел Таня Драгович и двете им деца Амбър Мария и Емануел. Но дори и сега, всеки път, когато е на тенис корта, публиката не очаква да види обикновен мач. Те очакват грандиозна игра и страхотно забавление. В крайна сметка, както Горан веднъж каза: „Във всяка игра, която играя, в мен има трима играчи, които могат да изплуват по всяко време, Добър Горан, Лош Горан и Луд Горан! Всички те могат да обслужват аса. '
