Федерер и Надал имаха планове за Уимбълдън и след това. Те бяха сменени.
В чест на легендите: Специално за Роджър и Серена
Приключи ли най-накрая надпреварата за титлата от Големия шлем на Големите 3? Изглежда така. Сега, когато (вероятно) знаем победителя, поглеждаме назад към моментите, когато този маратон от две десетилетия можеше да е тръгнал по различен начин.
За повече информация GOAT Race , поредица от 10 части, водеща до Уимбълдън, прочетете...
- Момент 1: Финал на Уимбълдън през 2007 г.: Надал „грабва“ с точки за пробив в петия
- Момент 2: Финал на Уимбълдън 2008: Четиричасовото завръщане на Федерер е с една точка за пробив
- Момент 3: Полуфинал на US Open 2010: Джокович „затваря очи“ и удря два огромни, спасяващи мача форхенда срещу Федерер
- Момент 4: Полуфинал на Ролан Гарос 2011: Федерер спря серия от победи от 41 мача и размаха пръст
- Момент 5: Полуфинал на Откритото първенство на САЩ през 2011 г.: Ретурът на Джокович от форхенд „всичко или нищо“ се чу по целия свят
- Момент 6: Финал на Откритото първенство на Австралия през 2012 г.: t 1:37 сутринта, Джокович свали Надал в грандиозна, изпълнена с мърморене епопея на Откритото първенство на Австралия
- Момент 7: Полуфинал на Ролан Гарос 2013: Джокович се спъна в мрежата, отваряйки вратата за Надал да вземе класиката на Ролан Гарос
- Момент 8: Финал на Откритото първенство на Австралия през 2017 г.: Роджър Федерер освобождава своя бекхенд Down Under – и започва ренесанс на 35
GettyImages-1007556510
© Getty Images
Полуфинал на Уимбълдън 2018: С един форхенд Джокович сложи край на Индийското лято на Роджър и Рафа
с техният финал на Australian Open през 2017 г , Роджър Федерер и Рафаел Надал поставиха началото на двоен ренесанс в края на кариерата си. От началото на тази година до средата на следващата, двамата 30-годишни спечелиха шест поредни специалности и размениха номер 1 в класирането напред и назад шест пъти. Когато влязоха в Уимбълдън като Топ 2 поставени през 2018 г., мнозина мечтаеха да видят реприза на техния класически мач за титлата от преди 10 години.
Турнирът наистина щеше да доведе до класически мач и той щеше да определи шампиона. Но това не беше финал и не включваше Федерер. Вместо това беше епичен двудневен полуфинал между Надал и Джокович. По отношение на качество, напрежение, залози, правене на удари и емоция, той се нарежда сред най-добрите за всички времена.
Единственото, което го помрачи, бяха обстоятелствата. Двамата играчи чакаха шест часа, за да завърши първият полуфинал между Джон Иснър и Кевин Андерсън. Поради това забавяне те трябваше да бъдат спрени след три сета поради местен полицейски час. На следващия ден те трябваше да завършат под покрив въпреки сухите условия навън.
Но тези нестабилни условия само направиха нивото на игра по-впечатляващо. Наближаващият комендантски час в първия ден изостри фокуса и на двамата играчи и ги вдъхнови да се състезават с повишена неотложност и агресия – помежду си те стигнаха до мрежа 94 пъти (50 за Надал, 44 за Джокович). Повече от пет сета и пет часа също малко ги разделяха. Всеки от тях завърши със 73 уинъра и 42 грешки, като всеки от тях проби сервис четири пъти. Както каза Надал по-късно, когато Андерсън чакаше на финала, и двамата знаеха, че победителят ще бъде шампион на Уимбълдън.
GettyImages-1007556512
© Getty Images
В двата решаващи момента на мача, тайбрека на третия сет и петия сет на продълженията, изглеждаше, че Надал ще бъде този човек. Той играеше по-ярък, по-рискован, по-добър тенис. Той постигна уинърс в дропшот, уинърс в удар от земя на къс хоп и уинърс в мощен смаш. Той спаси мачпойнт с дропшот, който падна от страничната линия. Той имаше три точки за пробив в третия сет и пет точки за пробив в петия сет.
И все пак Джокович спечели. Той спечели по лесния начин, като удряше уинъри от сервис в решаващи моменти. Но той спечели и по зрелищния начин, при най-голямата точка в мача. При 7-7 в петия сет Надал стигна до точка за пробив на сервис на Джокович. Още един и той сервираше за мача. Надал имаше предимство в надиграването, той последва приближаване до мрежата и принуди Джокович да удари пас в движение.
Което Джокович направи. Нещо повече, той отговори с удара през годината, форхенд от кроскорт, който промени не само този мач, но и останалата част от десетилетието в мъжкия тенис. След като моментът се обърна на 180 градуса в негова полза, Джокович удържа и след това направи брейк за мача. Той продължи да печели Уимбълдън и US Open и завърши годината номер 1. С един замах той сложи край на Индийското лято на Роджър и Рафа.
„Много малко неща ни разделиха“, каза замаяният Джокович, докато излизаше от корта. „Едва при последния удар знаех, че ще спечеля.“
